Никола Атанасов (композитор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Атанасов.
| Никола Атанасов | |
| български композитор | |
| Роден |
25 октомври 1886 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 септември 1969 г.
|
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Уебсайт | |
Никола Атанасов Китанов е композитор и музикален педагог, автор на първата българска симфония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Кюстендил през 1886 г. Завършва Педагогическото училище в родния си град. Негов учител е чешкият композитор и педагог Карел Махан. Постъпва в Загребската консерватория през 1906 г., където учи при Франьо Дуган, Вьекослав Розенберг-Ружич, Кирил Юнек и Вацлав Хумел. По време на следването си създава първата българска соната за пиано (1911). Дипломната му работа, написана през 1912 г., е Симфония № 1 в сол минор в четири части, издържана в духа на късния романтизъм и считана за първата българска симфония. Изпълнена е за първи път на 25 юни 1912 г. в залата на Хърватския музикален институт в Загреб. Първото ѝ представяне в България е на 18 януари 1918 г. във Военния клуб в София от Гвардейския оркестър, с диригент Маестро Георги Атанасов.[1]
След завършване на образованието си учителства в Стара Загора (1912 – 1922), Плевен (1915) и София (1922 – 1924). От 1923 г. е преподавател в Държавната музикална академия, от 1929 г. е професор по музикално-теоретични дисциплини, а в периода 1934 – 1937 г. – ректор на Академията. През 1929 г. Никола Атанасов написва Трио за цигулка, виолончело и пиано – неговото най-популярно и най-често изпълнявано произведение. Автор е на маршове, хорови и солови песни.
Заслужил артист (1954). Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1963 г.[2]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Никола Атанасов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Симфонични
[редактиране | редактиране на кода]- Симфония №1 (1912г.)
- Увертюра „Христо Ботев“ (1927г.)
- Симфония №2 (1928г.)
- Симфония №3 (1931г.)
- Увертюра „Стонът на гората“ (1931г.).
Кеоелрнлдифо
Камерни
[редактиране | редактиране на кода]- Трио за цигулка, виолончело и пиано (1929г.)
- Три сонати за пиано (1911 – 1919) .
- 10 песни за глас и пиано
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Гъделева, Ирена. Български съкровища: Първата българска симфония // Българско национално радио, 2 март 2016 г. Посетен на 2 март 2016 г.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 35.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Елисавета Вълчинова-Чендова. „Енциклопедия български композитори“, С., 2003. ISBN 954-91437-1-6
|
